Изчистих сърцето
от теб.
И сега ми е празно.
Дълго подреждах в себе си
храм на тази любов.
Тя си тръгна.
От сълзи и надежди направих оазис -
ако тя се завърне –
за нея да бъде готов.
Няма вече да чакам.
Днес са вече ненужни
птици, вятър, дъги,
извор с жива вода и легло.
Срутих всичко.
Чак сега любовта ни с тревога се вслуша
в тишината,
от която пристъпвам
за втори живот.
ПЪТЕПИСИТЕ НА
ДУШАТА МИ
Photo: Franziska Dimitrova
Няма коментари:
Публикуване на коментар