Без любов се
умира, си мислех.
А ето ме – още съм жива.
Боледувах те, плаках те, писах те,
сънувах, че още сме „ние“.
Сляпа за друг, те зачаках.
После прозрях, че е грешка.
Тръгнах, оплетена в мрака,
търсейки нова пътека -
всяка завършваше в нищото.
Знаците съскаха „Връщай се“.
Върнах се, но съм безсмислена,
безмечтанна, безпътна, безсънищна.
Нямам болки. Не ми е студено
неочаквайки теб да заспивам.
Преживях те.Учител е времето -
без любов зная как
да съм жива.
ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Снимка: Франциска Димитрова
Няма коментари:
Публикуване на коментар