Всеки ден любовта
да празнувам -
няма пак да ми стигне времето.
Веднъж я плача, друг път я тъгувам,
но ми осмисля сърцето.
То - щастливо, че я е срещало,
всеки ден я записва трепетно.
Всъщност тя го направи вечно.
Всъщност тя ще му е наследството.
Плаче я и я тъгува,
и така всеки ден я празнува.
ПЪТЕПИСИТЕ НА
ДУШАТА МИ
Снимка: Личен архив
Няма коментари:
Публикуване на коментар