Днес да пее
поиска душата ми -
тихо, сипкаво, с глас забравен.
Да счупи времето и тишината,
да отвърти ключето на тайните.
Полека да се отприщи тъгата ѝ,
да прокървят изненадано раните,
лечебни сълзите ѝ да закапят
върху клавишите на пианото -
отдавна неми, отдавна безпесенни…
И рукна музика, и обърка сезоните -
и непокорна на своята есен
душата ми днес разцъфна пролетно.
ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Снимка: Франциска Димитрова
Няма коментари:
Публикуване на коментар