СЪБОТНО

Днес ми е съботно.

Сякаш ще се събудя на рамото ти и няма да бързаме.
Сякаш ще пием кафе, а после дълго ще закусваме и ще си мислим, че сме си говорили, а всъщност просто ще сме се гледали.
Сякаш няма да звънне никой.
Сякаш ти, аз и цветята сме си достатъчни.
Сякаш после ще се смеем дивашки, като видим, че съм излязла по пантофи.
Сякаш ще ме прегърнеш, когато виното се окаже твърде силно за мен. И ще ми сложиш хладна кърпа на челото.
Сякаш ще се разходим, когато ми мине, а ти ще ми пееш.
Сякаш привечер ще ми направиш чаша вода - вълшебна. И ще ме гледаш как отпивам.
Сякаш ще ми даваш хапки като на малко момиче.
Сякаш ще ме целунеш твърде рано - още преди тъмното.
Сякаш няма да бързаме за никъде, защото сме се намерили.
Сякаш ...
Сякаш е събота.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Надя Костова

Photo: Pixabay