събота, 25 февруари 2017 г.

ТАНЦУВАХ, ПЯХ, ОБИЧАХ



Танцувай така, сякаш никой не те гледа; пей така, сякаш никой не те чува; обичай сякаш никога не са те предавали...“ (Марк Твен)

Танцувах те и още те танцувам. 
Преди – в пожар. Сега – върху жарава.
Танцувам боса – знам, че е безумно.
Но аз съм си такава.
Изпях те с всяка клетка – оглушително.
Сега приспивам тишината с тебе -
разказвам те напевно като приказка –
да знае, че преди била е песен.
За другото какво да ти разкажа...
Повярвах си, че вече съм узряла
и мога след любов да оцелявам.
Сгреших. Но се изправям.
И щом забравя колко е боляло,
ще те запея отначало.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Надя Костова


Photo: Pixabay

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Представена публикация

Въпреки, че първият ден от Новата година е просто следващият ден от календара, ние сме го натоварили с важната задача рязко да разграничи дв...