Обичаните някога момичета,
чиято
обич е осиротяла,
не се поглеждат вече в огледалото.
Живеят безразлични.
Угаснали, утихнали, невидими.
Дори насън внимават да не пламнат.
От себе си са скрили всички снимки.
Камината не палят.
Забравили са думите за щастие -
заместват ги с по-лесното "Добре ми е".
Крилете им увиснали прашасват
без порив за летене.
Понякога внезапно духва вятър
и носи глас познат или ухание.
Те - скрити и от себе си - проплакват.
За малко оживяват.
Но после се обличат в безразличие,
Изправят гръб, прибират си душата.
Обичаните някога момичета
живеят в неочакване.
ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Надя Костова
Photo: Pixabay
не се поглеждат вече в огледалото.
Живеят безразлични.
Угаснали, утихнали, невидими.
Дори насън внимават да не пламнат.
От себе си са скрили всички снимки.
Камината не палят.
Забравили са думите за щастие -
заместват ги с по-лесното "Добре ми е".
Крилете им увиснали прашасват
без порив за летене.
Понякога внезапно духва вятър
и носи глас познат или ухание.
Те - скрити и от себе си - проплакват.
За малко оживяват.
Но после се обличат в безразличие,
Изправят гръб, прибират си душата.
Обичаните някога момичета
живеят в неочакване.
ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Надя Костова
Photo: Pixabay
Няма коментари:
Публикуване на коментар