УСПОРЕДНО

Научих се да те живея 

успоредно -

едновременно с другото, 

с обикновеното,

с безтръпното,

където те няма.

В аварийната лента 

на съзнанието ми си -

случваш ми се постоянно 

и не спираш да светиш.

И караш с моята скорост - 

не мога да те задмина,

не мога да изостана,

не можем да спрем.

Само докато пиша (за теб)

сме в едно и също време,

на едно и също място,

в едно и също обичане.

Все (за теб) ми се пише.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

Надя Костова

Photo: Pixabay