Дълго време не можех да ти простя,
че избра да се скриеш зад деветата планина,
а си направиш свят от спомени и фантазии,
и там да ме обичаш много.
Много повече от възможното.
Протестирах, бунтувах се, виках те, търсех те.
Скъсах всички обувки, но тичах до безсъзнание.
И след всяко пробуждане се оказвах
все в подножието на планината (деветата).
И все там ми свършваха силите.
Мина толкова време, че най-после разбрах.
Там, до твоята планина, съм издигнала своя
и зад нея се крия в свят от спомени и фантазии.
И там те обичам много.
Много повече от възможното.
Днес те разбирам.
И ти прощавам.
ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Няма коментари:
Публикуване на коментар