четвъртък, 23 февруари 2017 г.

МЪЛЧАНИЕТО

В мълчанието ти прочетох това,
което думите ти не посмяха да нарекат
и - препъвайки се в устните ти -
отчаяно пропадаха неизречени,
а сричките им извинително ме поглеждаха
на сбогуване.

 Мълчанието си обаче не можеш да заглушиш.
ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Надя Костова

Photo: Pixabay
-

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)

Представена публикация

Въпреки, че първият ден от Новата година е просто следващият ден от календара, ние сме го натоварили с важната задача рязко да разграничи дв...

  • НЯМАХ СЕЗОНИ
    Нямах стъпки по пясъка с теб,  н ито сол по целувките. Нито сняг до колене, през който ти да ме водиш, Нито снежни цветя по наш прозорец...
  • ПЕРО ПО ПЕРО
    Вътре в мен има огън – негасим, непокорен. И малцина посмяха да пристъпят напред. Те видяха във него светлината и топлото. И сушаха след бур...
  • ПИСМО #1
    „Искам когато четеш това писмо, да знаеш, че си спала на рамото ми, че си се събуждала до мен, че си пила сутрешното си кафе с мен и че прод...