събота, 17 септември 2016 г.

НА ТРЪГВАНЕ ПРОПУСНА


Седни за малко. Много се разбърза.
Очите ми поиска да погледнеш,
а виждам как уплашено си тръгваш.
Не се страхувай - аз съм вече есен,
а есента е кротка и разбираща
и няма да поиска обяснения.
Със лятото си тръгнаха обидите
и милостиво се забави времето.
Седни за малко. Гледай ми очите.
Чети ме, само леко ме разгръщай,
че страниците станаха чувствителни
и силни пръсти лесно ги прекършват.
Ще помълча - да можеш да ме чуеш.
Обичах да ти чакам устните
и ще ти дам дори да ме целунеш,
че ти преди - на тръгване - пропусна.

От ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Надя Костова

4 коментара:

  1. "Чети ме, само леко ме разгръщай,
    че страниците станаха чувствителни
    и силни пръсти лесно ги прекършват.
    Ще помълча - да можеш да ме чуеш."

    Такива стихове трябва да се преподават! Гордея се, че познавам, Адя!

    ОтговорИзтриване
  2. Отговори
    1. Бибенцеее, познах те! Много си мила, благодаря ти!

      Изтриване

Представена публикация

Въпреки, че първият ден от Новата година е просто следващият ден от календара, ние сме го натоварили с важната задача рязко да разграничи дв...