вторник, 20 септември 2016 г.

БЯХ И МОЖЕ БИ НЯКОГА ПАК


Бях щастлива.
После не бях.
Бях просто жива.

Сега съм щастлива,
че била съм щастлива.

И че може би някога пак...

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Надя Костова

Снимка: Pixabay
-

2 коментара:

  1. PERPETOLOGIA20 септември 2016 г. в 13:14

    Скоро ще трябва да спирам с еврейското хайку!)))
    Няма да понеса, че някой ме е надминал... ;-)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Nadia Kostova20 септември 2016 г. в 13:22

      Ти си ненадминат, наистина. Но ти благодаря за оценката!

      Изтриване

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)

Представена публикация

Въпреки, че първият ден от Новата година е просто следващият ден от календара, ние сме го натоварили с важната задача рязко да разграничи дв...

  • НЯМАХ СЕЗОНИ
    Нямах стъпки по пясъка с теб,  н ито сол по целувките. Нито сняг до колене, през който ти да ме водиш, Нито снежни цветя по наш прозорец...
  • ПЕРО ПО ПЕРО
    Вътре в мен има огън – негасим, непокорен. И малцина посмяха да пристъпят напред. Те видяха във него светлината и топлото. И сушаха след бур...
  • ПИСМО #1
    „Искам когато четеш това писмо, да знаеш, че си спала на рамото ми, че си се събуждала до мен, че си пила сутрешното си кафе с мен и че прод...