ЗНАМ, ЧЕ СИ ЗНАМ, ЧЕ ТЕ НЯМА

Все те срещам, а вече си знам, че те няма.

Все ти казвам „Здравей“, без да вдигам очи към очите ти.

А така ми се ще да те спра и пред теб да застана,

и да питам

как се случи, че вече не помниш момичето,

и не чакаш жената, и няма какво да си кажем.

Как живееш без чудо? Кажи как се свиква!

И как се забравя?

Но вървя и те срещам, а знам, че си знам, че те няма.

И си казвам „Здравей“, без да вдигам очи към очите си.

И поглеждам през рамо набързо - сама и засрамена.

А човек най-случаен 
зад мен

се усмихва. 

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

Надя Костова

Снимка: от Интернет