Едно пътуване ме отведе на място, в което се влюбих.
За мен мястото се оказа портал във времето и внезапно пак бях пърхаща, любопитна и прелестно неопитна. Във всеки миг можех да се върна в настоящето, но не исках.
Все пак в един момент избягах, защото винаги така правя, когато нещо ми стане твърде скъпо. Изчезвам, докато не съм станала зависима.
Сега знам, че има такова място и пак ще отида, но внимателно ще дозирам пътуванията си - не искам да се объркам и да остана в някое друго време.
ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Надя Костова
Няма коментари:
Публикуване на коментар