събота, 17 септември 2016 г.

ЦВЕТЕТО


Една сутрин открих цвете, което не знаех, че съществува.
Беше неочакван подарък за мен. И беше точно за мен, защото ми се усмихваше доверчиво и с обич, която още не бях заслужила. Бях изненадана и усещах новородено щастие.
"Откъсни го! - чух глас. - То си е твое, вземи си го, скрий го от другите, имай го, пипни листенцата му, целуни тичинките му, обичай го и ти!"
Знаех, че не трябва да го късам. Опитвах се да устоя на желанието да го имам само за себе си. Час по час отивах да го поглеждам и да видя има ли още роса по него, гледа ли ме още в очите (само мен), знае ли, че е мое и...мое ли е още.
Там беше, беше свежо и сияйно, обичаше ме, гледаше ме - само мен. Казах му, че е красиво, че е необикновено и различно, че друго като него няма. Започна да ме гледа уплашено. Вече знаеше, че наближава мига, когато ще поискам да го откъсна. Опитваше се да ме предупреди, че после ще страдам и аз сякаш го разбирах. Но все по-силно го исках само за себе си. И гласът все по-силно нашепваше: " Вземи си го. Твое си е. Ще го сложиш в онази най-изящна ваза и ще му даваш вода и любов. И когато Онзи Миг настъпи (неминуемо е!), запази семенцата му. Няма друго като него. Откъсни го!"
Пак го поглеждах и то сякаш понякога се съгласяваше да го откъсна. Беше готово на всичко, за да съм спокойна и щастлива, че е мое. Поклащаше се с усмивка, а аз си помислих, че флиртува с вятъра и това ме подпали. Ако не го откъснех, щеше да се предаде на поривите на вятъра, който също го беше харесал и го придърпваше нетърпеливо в лудешкия си влюбен танц. Ако не го откъснех, вятърът щеше да разпилее първо прелестните му листенца, а после да разсипе безразборно семенцата му. Исках да го спася...за себе си.
Пак го погледнах и ми се стори, че ми казва: "Да, добре, откъсни ме, и аз вече го искам, само това искам сега!" Съгласието му ме взриви. Исках да му кажа, че ще го заболи, но че го правя с любов. С много любов - такава, каквато на мен ми е известна.
Все още всяка моя клетка отекваше от взрива, когато го откъснах, жадна да го имам. Не показа болка. Продължи да ми се усмихва все така, с любов, нежно, отдадено. Стреснах се, когато видях роса по листенцата му - стори ми се, че плаче, попитах го с поглед, но то каза: "Само това исках. Точно това исках. Твое съм вече. Само твое. Ще живея по-дълго ако ме обичаш. После ще ти оставя всичко свое. Ти ме спаси от лекомисления вятър. Ти ми даде принадлежност. Сега вече не ме е страх от края, защото съм с теб!"
Поставих го в най-красивата си ваза, избрах му най-прохладната шарена сянка и започнах да му се любувам. Капех любов във водата му всеки път, когато минех покрай него. Но усмивката му започна да се поуморява, а блясъкът на листенцата му бавничко се топеше. Чудех се откъде се взимат тези капки роса - та моето цвете вече беше в свят зад прозорци. Минаваха часове, а после дни. Цветето ми губеше сили за усмивка - имаше само сили за любов. Когато ме стрелкаше мисълта, че то си отива, затварях очи и тръсках глава, за да я пропъдя. Гледах какво става, но сякаш не виждах. Понякога си мислех, че любовта ми е вълшебна и цветето ми ще остане вечно живо там, във вазата с моята вода и моята любов...
Но всички цветя си отиват. Откъснатите - по-бързо - дори и тези, откъснати с нежна любов.
И моето цвете един ден се умори и се предаде. Направило го беше, докато съм спяла. Сигурно ме е погледнало за сбогом, но аз съм го сънувала как танцува с вятъра и не съм отвърнала на погледа му. Дори не можах да го погаля преди да увехне. Нито да му кажа, че всичко направих с любов. Трябваше да му кажа докато можеше да ме чуе, колко съжалявам, че го откъснах, че му отнех флирта с вятъра с егоизма на влюбените, отхвърляйки мисълта, че точно вятърът ще продължи живота му. Трябваше да му кажа толкова много, но не успях.
Сега му го пиша. После ще събера семенцата, които ми беше поръсило по покривката - за да не пропусна спомена, че го е имало. Само не знам какво да ги правя.
А вятърът щеше да знае.


От ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Надя Костова

5 април 2016

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Представена публикация

Въпреки, че първият ден от Новата година е просто следващият ден от календара, ние сме го натоварили с важната задача рязко да разграничи дв...