Ако знаех какъв земен
ад ще се окаже онова, за което денонощно благодарях, мислейки си, че е най-голямата
ми земна награда...
Ако знаех какви
пропасти ще зейнат помежду ни точно, когато си мислех, че сме станали перфектното
цяло...
Ако знаех как ще
се сгромоляса любовта ми - безсмислена и ненужна – точно когато я науча да не
поставя условия...
Ако знаех, че
трябва да си останеш копнеж, за да оцелея...
Ако само знаех...
Обаче не знаех.
И ако все пак знаех
тогава това, дето знам сега - пак щях да направя първата крачка.
Но със затворени
очи. И щях да изглеждам толкова обречена, че Вселената би загубила интерес към
мен и тогава може би ...
Размечтах се.
Спирам.
В сегашното съм.
ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Надя Костова
Няма коментари:
Публикуване на коментар