НЕ ЗНАЕШЕ ЛИ?

Ти - все така на ръба на страха, 

че докосването е твърде задължаващо,
(Не знаеше ли, че е само когато не е пожелано от душата?),
че обичането е твърде обвързващо,
(Не знаеше ли, че всъщност те отвързва да си себе си?),
че получаването е твърде зависимо от даването,
(Не знаеше ли, че когато си вътре, спираш да смяташ?),
че страстта е твърде застрашена от угасване,
(Не знаеше ли, че ако е от любов, тя само си сменя формата?),
че любовта твърде бързо се уморява,
(Не знаеше ли, че е само когато е слаба?)...

Ако беше спрял за миг
да се страхуваш,
да предвиждаш,
да ни спасяваш...
Може би от ръба на страха
щеше да си направиш
ръб за излитане.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

Надя Костова