Залива ме
усещането да съм с теб...
Да знам че сме щастливи и без минало,
да знам, че е за кратко, но завинаги,
че много бързаме да се обичаме,
защото малко време сме откраднали.
Че много даваме, защото много имаме -
а е отрова любовта недадена.
И уж сме във света, но сме невидими -
в блаженството за миг да сме единствени.
А хората наоколо просветват -
да не забравим как да се завърнем.
Но аз не искам още да се връщам.
И ти не искаш - нищо че си мъдър
И нищо че ми казваше:
Не може един живот за ден да преживееш.
През дните с теб живях по сто живота.
И сто живота страшно те обичах...
Залива ме.
Не искам да изплувам.
Да знам че сме щастливи и без минало,
да знам, че е за кратко, но завинаги,
че много бързаме да се обичаме,
защото малко време сме откраднали.
Че много даваме, защото много имаме -
а е отрова любовта недадена.
И уж сме във света, но сме невидими -
в блаженството за миг да сме единствени.
А хората наоколо просветват -
да не забравим как да се завърнем.
Но аз не искам още да се връщам.
И ти не искаш - нищо че си мъдър
И нищо че ми казваше:
Не може един живот за ден да преживееш.
През дните с теб живях по сто живота.
И сто живота страшно те обичах...
Залива ме.
Не искам да изплувам.
ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Надя Костова
благодаря ☼
ОтговорИзтриванеАз благодаря, Владислава!
ОтговорИзтриване