Като момиче бях насън -
щастлива,
чорлава, усмихната - сякаш още не съм те срещнала, но знам, че ще те има и от това ми се лети.
Като момиче тичах - със стиснати очи и крехък смях, без страх да не попадна на ръба, защото ръбовете бяха за невярващи. И знаех, че която и да е посоката, е правилна, защото всичките посоки са към теб.
Като момиче тичах - със стиснати очи и крехък смях, без страх да не попадна на ръба, защото ръбовете бяха за невярващи. И знаех, че която и да е посоката, е правилна, защото всичките посоки са към теб.
Като момиче бях насън - разчорлена,
задъхана и влюбена - щастлива, сякаш никога не съм те губила.
Добре, че мога да сънувам.
Добре, че мога да сънувам.
ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Надя Костова
Няма коментари:
Публикуване на коментар