ТОЧНО В ТОЗИ МИГ

Помниш, нали? 

Чуваш дъха ми толкова ясно, 
че чак спираш да дишаш.

Усещаш стъпките ми зад своите – толкова истински,

че ти се иска да спреш, да се обърнеш, наклонил глава,
и да ме изчакаш.

Когато погледнеш в огледалото, виждаш как докосвам лицето ти

и дори понякога посягаш да хванеш ръката ми,

и да я притиснеш, за да ме задържиш още малко.

Когато прочетеш хубав стих, ти се приисква да ми го кажеш

и да гледаш как думите ме разтърсват.

Когато чуеш хубава музика неволно започваш да я пееш за мен –

и се подсмихваш, защото и двамата знаем, че пееш фалшиво,

но и двамата обичаме ти да пееш.

Когато заспиваш, малко преди съвсем да потънеш в съня,
усещаш парфюма ми, приисква ти се да го прегърнеш,
преди да прошепнеш „Лека нощ“
и за миг се заслушваш за отговор...

Точно в този миг

се проклинаш,
че помниш.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

Надя Костова

Photo: Pixabay