Любовта е
когато най-после изпиташ умиротвореното усещане,
че можеш да седиш на нечия празна трапеза
и да приемаш като благословия всяка негова трошица,
и да не гладуваш за нищо друго,
и да ти се струва пиршество,
и да си в състояние да направиш всичко
за още няколко момента
на тази празна трапеза
и за още няколко трошици...
докато
някой друг ти е приготвил с трепет пищна маса,
сложил е на нея всичко от себе си
и мъчително очаква една твоя трошица,
един твой момент,
един твой поглед,
но ти нямаш очи
за друго.
ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Надя Костова
когато най-после изпиташ умиротвореното усещане,
че можеш да седиш на нечия празна трапеза
и да приемаш като благословия всяка негова трошица,
и да не гладуваш за нищо друго,
и да ти се струва пиршество,
и да си в състояние да направиш всичко
за още няколко момента
на тази празна трапеза
и за още няколко трошици...
докато
някой друг ти е приготвил с трепет пищна маса,
сложил е на нея всичко от себе си
и мъчително очаква една твоя трошица,
един твой момент,
един твой поглед,
но ти нямаш очи
за друго.
ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Надя Костова
Няма коментари:
Публикуване на коментар