ТОЛКОВА ДАЛЕЧЕ

Толкова си далече, че не мога да видя очите ти.

Но не това е страшното, а че не мога да си ги спомня.

Ровя с нокти из спомените – всичките са с приведени клепачи -

сякаш ще отронят сълза. Но нищо не отронват.

Пресъхнали са.

Толкова си далече, че не мога да стигна ръцете ти.

Но не това е страшното, а че не мога да си ги спомня.

Затварям очи – да отключа всички твои докосвания -
да ми взривят всяка капчица кръв. Но е тихо.

Изстинали са.

 Толкова си далече, че не чувам гласа на душата ти.

Но не това е страшното, а че не мога да си го спомня.
Свивам се на кълбо, събирам сили да чуя шепота й.

Но се е превила с гръб към мен – знам че е стиснала устни.

Онемяла е.

 Толкова си далече, че забравям какво е усещането

да знам че вървиш към мен.

Но не това е страшното,

а че не помня обичането.

Угаснала съм.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

Надя Костова