ПРОУМЯВАМ БЕЗКРАЯ

За деня неизвестен, в който все пак ще тръгна

на пътуване ново и в посока далечна,

към места, от които няма път за завръщане,

към вселени, с които все към тебе ще гледаме...

За тогава да знаеш, че следи ти оставям –

ясни, ярки, горещи – да намериш къде съм.

Ще те чака огнище и уютно ухание –

като в нашите пролети, като в нашите есени.

Щом отдъхнеш от пътя, ще погледнеш в очите ми.

Ще усмихнеш сълзите ми, ще ми вземеш ръцете.

Ще отпиеш от мен, облекчен, че съм истинска

и щастлив, че сме вечни.
Само... моля те нещо –

ако пръв ти заминеш,

остави ми адреса.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

Надя Костова

Photo: Pixabay