НЕОЧАКВАНЕ

Помня всеки скандал

и всяко бурно сдобряване

от последната среща,

от последното заедно.

Ти си пиел от мен

свойте глътки последни.

Аз си казвах, че пиеш

като жаден в пустиня.

Ти си знаел, че вече

ни е свършвало времето.

Аз си казвах, че тръпнеш

от това, че ме имаш.

Ти си знаел, че утре

просто няма да дойде.

А пък аз ти повтарях,

че докрай ще съм твоя.

Ти си пишел с очите си

писмо за сбогуване.

А пък аз го четях

като лудост на влюбен.

В тишината след тебе

дълго чаках, учудена.

Дълго писах писма,

а писмата се губеха...

После някак разбрах.

И душата ми млъкна.

Аз не чакам,

но тя

все поглежда

към пътя. 

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

Надя Костова