Продадох си родния дом - скова ме без теб тишината му. Взех си бездомните спомени - да светят и топлят нататък. Нищо не топли, да знаеш, щом няма праг за прекрачване. Но друго (не знам ще повярваш ли) още ми мъчи душата – онази гозба, уханната, преди години (помниш ли?) дето не вкусих, Мамо! Някога ще ми я сготвиш ли?
ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Няма коментари:
Публикуване на коментар