Помолих се за бавно време и то потече като захаросан мед. Последните му златни капки се стичат по сърцето ми и аз ги благославям, и ги наричам да се слеят със следващото бавно време, което просто да не свършва… Благодаря, че мога да обичам!
неделя, 2 януари 2022 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Представена публикация
Въпреки, че първият ден от Новата година е просто следващият ден от календара, ние сме го натоварили с важната задача рязко да разграничи дв...
-
Седя на ръбчето на безкрая – уморена съм, искам дъх да поема. До мен присяда душата ми. Бяла е. Много по-бяла и чиста от мене. Докато ...
-
Упрекват ме, че никога не поисках да ми отредиш правилното място в живота си. Че допуснах всички да бъдат по-близо до теб, отколкото бях ...
-
Когато човек достигне определена зрялост, зрението му за стойността на нещата се изостря, независимо от влошеното физическо виждане. Това се...
Няма коментари:
Публикуване на коментар