Живея живота си, без да знам нищо за него, нито за след него. Уча се в движение и често ме късат на изпитите. Но успях да науча, че трябва да сгъстя настоящето. Да побера в него цялата обич, на която съм способна. Да кажа всяко “обичам те”, което избликва от сърцето ми. Да кажа на любимите си хора колко са ми скъпоценни и колко благословена се чувствам от земната си среща с тях. Да направя всяко възможно добро, та дори и невъзможното. Да свърша всичко, което ми е по силите, та дори и непосилното. Да запиша каквото съм прозряла, защото бързо се забравя…
Много задачи за един кратък миг, но ако отложа, може и да закъснея.
Затова бързам.
И (ви) обичам.
ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Няма коментари:
Публикуване на коментар