Лекувам си душата от разделите. Не знам лекарство, затова опитвам с думи. Разказвам й за милостта на времето и как при нови срещи огън лумва.
Но тя е умна - знае, че я лъжа.
И продължава тихо да тъгува.
С очи изпраща, който си е тръгнал -
не го задържа и не се сбогува.
Сълзите й търкулват се по стръмното
и нямам начин да я излекувам.
ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Няма коментари:
Публикуване на коментар