Жадна съм да те има.
Бих пила
от тишината, която избухва, когато те видя,
след като дълго съм си представяла как ще пищя щастливо,
от мълчанието ни в някой есенен дъжд,
от уеднаквения ритъм на стъпките ни
и на сърцата ни,
от световъртежа, когато сме заедно,
от прималяването,
когато ми се прииска да те целуна,
а наоколо има твърде много хора,
от мисълта, че си тук, че те има…
Жадна съм.
Дълго бих пила.
ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Няма коментари:
Публикуване на коментар