Малко преди пробуждане сънуваш най-сладко, момичето ми. Тишина - и моментът е дълъг, и сладък, и прелестен. А отсреща по покрива даже чайките тичат без крясъци - удивени, и те в тишина деня си посрещат…
“Само миг е!” - си казвам,
но Животът е чул как го моля
да превърне минутките в дни,
а дните - в щастливо безвремие.
И сега удивено живея в мига
и съм с тебе за дълго, момичето ми!
И за кратко проблясва ми смисълът,
после скрива се,
но душата разбрала е всичко
и шепне: “Обичам!”
ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Няма коментари:
Публикуване на коментар