С годините научих,
че когато ти е трудно, трябва да събереш всичките си сили, за да благодариш, защото ти е предоставен начин за изкачване по спиралата.
Че когато си тъжен, е по-лесно да го споделиш с приятел, но това разсейва лековитата сила на тъгата, затова трябва да й се подчиняваш в усамотение.
Че когато си щастлив, трябва да го разпръскваш около себе си. А ако не изтъкваш своята причина за щастие, позволяваш на другите да имат собствена такава - и щастието пораства.
Че когато имаш любов, трябва да я отглеждаш като малко дете - да не я задушаваш, да й даваш свобода и пространство да расте.
Че ако любовта си отиде, трябва да оживееш и да си й благодарен, че е била в живота ти. И когато болката отмине, да я заместиш с обич, което всъщност е пак любов, но порастнала и помъдряла.
Че с времето се научаваш как да летиш, кога и къде да кацнеш умиротворено. И то не защото крилете ти са отслабнали, а защото ако си подбрал правилните момент и място, ще бъдеш добър учител по летене.
ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Няма коментари:
Публикуване на коментар