Учена съм да правя най-доброто, на което съм способна и да раздавам доброто си. Тичам из живота и се опитвам да спазвам това правило.
С годините разбрах, че не за всеки моето добро е добро - така се научих, че не трябва да го давам на всяка цена. Много е трудно да усетиш кога някой иска помощта ти и кога е решен сам да се справи, независимо колко е трудно или невъзможно...
Случва се да ми се натрупа товар от ненаправено-недадено добро и се чудя какво да го правя - добро не се захвърля и доброто за един може да е неподходящо за друг.
И тогава най-внезапно ти идва урок как да насочиш собственото си добро към себе си. Ето това ми е най-трудно - оказва се, че съм точно от тези, които не искат да приемат. Или не знаят как.
Няма коментари:
Публикуване на коментар