За каквото и да започна да разказвам, винаги стигам до любовта. До онази любов, която остава истинска и желана само защото не се е случила до край. Или чийто преждевременен край я е направил да изглежда вечна.
Любовта те храни без храна и без любов нищо не те засища.
Любовта може да разболява и да лекува, да убива и да съживява.
Любовта може да те счупи и после да ти залепи парчетата, но никога вече не изглеждаш сякаш нищо не се е случило.
Любовта може да те заслепи и да те ослепи, после може да те остави да прогледнеш, но това, което виждаш след нея, е завинаги различно от същото нещо, видяно преди любовта.
Любовта променя някои мелодии и ги поставя дълбоко в паметта на клетките ти – така, че после винаги щом ги чуеш, дълбоко се разплакваш.
Любовта може да осмисли живота или да го остави напълно без смисъл.
От любов оглупяваме, без любов не ни е нужно да сме умни.
ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Няма коментари:
Публикуване на коментар