Когато се смирих,
Времето смаяно се сви в краката ми -
чак замърка.
И стана все едно близо ли е краят или далече,
защото край няма.
Когато се смирих,
светът за малко спря (само аз го усетих) –
да ме погледне изумено.
Себе си самият би заложил,
че вулканът в момичето
не би заспал.
Но вулкан вече няма.
Когато се смирих,
огромната моя любов
стана тъй безкрайна,
че излезе извън мен.
И сега любов нямам.
Но когато се смирих,
станах обич.
Пораснах.
ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Няма коментари:
Публикуване на коментар