След ТАЗИ година
заобичах живота си преди нея
с всичко, което ме издигаше щастлива
и с всичко, което ме събаряше -
и си мислех, че това е краят.
Заобичах до невъзможното
тези, които преди просто обичах.
И заобичах - не знам как -
онези, които ме чупеха
и заради които събирах парчетата си
и когато оживеех,
бях по-трудна
за следващо чупене.
След година на страх и самотност -
щом погледна назад,
виждам само любов,
само обич.
И най-страшното изглежда различно,
когато гледаш живота от ‘вътре в него’ - навън.
ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Няма коментари:
Публикуване на коментар