Хвърлях монети и оставях сърцето си.
И се заричах, че ще се върна.
Бях поверила света си в ръцете ти –
Беше ми тихо в душата и пълно.
Беше уютно, обещаваше вечност –
вярата нежно приспа сетивата ми.
Не усетих кога любовта спря да свети,
нито чух как на тръгване хлопваш вратата.
И сега се завръщам по местата с монетите,
по местата с оставеното мое сърце.
На душата сглобявам търпеливо парчетата,
но не става цяла.
Просто липсва парче.
ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Няма коментари:
Публикуване на коментар