Помолих се да обичам пак.
Не знаех дали съм готова,
нито дали още го мога.
Пуснах писмо в бял плик,
то самичко намери адреса.
Сега изумено броя
ускорените удари на сърцето си.
И не смея дори да помисля
дали не е късно,
погрешно,
смешно...
Помолих се да обичам пак -
само мислех, че ще е по-лесно.
ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Няма коментари:
Публикуване на коментар