Задълго настани се тишината в дома ми след последните ти стъпки. Понякога наднича през вратата, но не излиза, даже не помръдва. Обича ме - по своя мъдър начин. Осмисля себе си, лекува мене. Когато ми се иска да заплача, тя ми разгръща книгата на времето - на страници, където съм те имала, на страници, където съм щастлива. А после двете с нея шепнем името ти. Накрая аз заспивам.
ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Няма коментари:
Публикуване на коментар