Преболедували сме любовта. Оздравели сме - напълно изчистени. Отдалече се вижда кои сме. Ходим различно. Сякаш в дъното на душата ни няма концентрат от обичане. Сякаш с него не закриваме рана, за която не мислим, не мислим, не мислим. Стъпваме, сякаш сме независими. Но от време на време в смеха ни се прокрадва тихичък писък на уплашено малко момиче - то родено е да обича, затова правата си иска все по-тихо, все по-тихо.
ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Няма коментари:
Публикуване на коментар