вторник, 26 януари 2021 г.

СЪНУВАНЕТО

Ей сега си говорихме с теб. Знам, че сигурно спиш, извинявай, май те събудих, въпреки че се разбрахме да те забравя. И решихме да не те мисля, да не те виждам, да не те чувам, да не чувствам и да не искам. Не предвидихме само сънуването.


ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

-

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)

Представена публикация

Въпреки, че първият ден от Новата година е просто следващият ден от календара, ние сме го натоварили с важната задача рязко да разграничи дв...

  • НЯМАХ СЕЗОНИ
    Нямах стъпки по пясъка с теб,  н ито сол по целувките. Нито сняг до колене, през който ти да ме водиш, Нито снежни цветя по наш прозорец...
  • ПЕРО ПО ПЕРО
    Вътре в мен има огън – негасим, непокорен. И малцина посмяха да пристъпят напред. Те видяха във него светлината и топлото. И сушаха след бур...
  • ПИСМО #1
    „Искам когато четеш това писмо, да знаеш, че си спала на рамото ми, че си се събуждала до мен, че си пила сутрешното си кафе с мен и че прод...