Прииска ми се
да мога да пътувам назад към нещата,
които не знаех колко скъпоценни ще се окажат днес.
Да мога да задържа себе си в онези мигове
и онези мигове в себе си.
Бих ги прегръщала дълго
и не бих ги пуснала да отлетят,
защото ще знам,
че един ден ще се окажат неповторими.
Бих помолила хората от тези мигове
за прошка,
задето някога съм приемала
времето си с тях за досада
и съм мечтала за нещо си друго,
което така и не съм знаела какво е...
Дойдоха и си отидоха много други неща –
все не намирах каквото търся,
а то е било защото вече съм го имала.
ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Няма коментари:
Публикуване на коментар