Уж сме същите,
но в походките ни
се прокрадва несугурността
на оцелели след апокалипсис,
а в очите ни – плахата радост,
че след всичко още ни има.
А в сърцата ни – страх,
че не знаем новите правила.
Само душите ни знаят,
но трябва да се свържем отново –
всеки със своята.
И да се учим
не просто да слушаме,
а да чуваме.
ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Няма коментари:
Публикуване на коментар