От толкова много хубави думи,
липсата на една твоя потъна надълбоко в душата.
Усмихвам се,
а от някъде -
неопределимо от къде -
се надига една сълза,
но не стига до очите ми.
Само когато капва
звукът отвътре е оглушителен.
За кратко.
После усмивката ми отново се съживява.
Ако някой наблюдава внимателно,
ще долови мига й на замръзване.
Точно тогава съм си спомнила
за липсващата дума.
ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Няма коментари:
Публикуване на коментар