да не знам къде
ми е главата.
Дреболия, дето си
ми казал,
с дни да ми
се рови из душата.
Мразя нежността ти да издига
в полет пеперуденото
ято,
дето аз
старателно приспивах,
докато не знаех,
че те чакам.
ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Надя Костова
Няма коментари:
Публикуване на коментар