събота, 22 октомври 2016 г.

И ДАЖЕ СЪМ СПРЯЛА ДА МИСЛЯ ИЗОБЩО

И когато съвсем съм спряла да мисля за теб,
и даже съм спряла да мисля изобщо,
няма болки, няма въпроси, добре съм,
няма нищо от вчера, няма нищо за после...
Някой, дето не знае,
че вече не сме,
ме попитва как сме.


ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Надя Костова

-

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)

Представена публикация

Въпреки, че първият ден от Новата година е просто следващият ден от календара, ние сме го натоварили с важната задача рязко да разграничи дв...

  • НЯМАХ СЕЗОНИ
    Нямах стъпки по пясъка с теб,  н ито сол по целувките. Нито сняг до колене, през който ти да ме водиш, Нито снежни цветя по наш прозорец...
  • ПЕРО ПО ПЕРО
    Вътре в мен има огън – негасим, непокорен. И малцина посмяха да пристъпят напред. Те видяха във него светлината и топлото. И сушаха след бур...
  • ПИСМО #1
    „Искам когато четеш това писмо, да знаеш, че си спала на рамото ми, че си се събуждала до мен, че си пила сутрешното си кафе с мен и че прод...