сряда, 5 октомври 2016 г.

ПИХ КАТО ЖАДНА

Пих като жадна от твоите устни. 
Пих като трескава.
Пих като луда.
Пих и избягах.
Уплаши ме чувството,
че ще си сън.
Че ще се събудя. 

Бягам, но - пила веднъж - ще се върна.
Капки от теб
из кръвта ми
препускат.
Пих.
Но съм жадна
и бродя из тъмното -
някъде там
бяха твоите устни.
ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Надя Костова
-

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)

Представена публикация

Въпреки, че първият ден от Новата година е просто следващият ден от календара, ние сме го натоварили с важната задача рязко да разграничи дв...

  • НЯМАХ СЕЗОНИ
    Нямах стъпки по пясъка с теб,  н ито сол по целувките. Нито сняг до колене, през който ти да ме водиш, Нито снежни цветя по наш прозорец...
  • ПЕРО ПО ПЕРО
    Вътре в мен има огън – негасим, непокорен. И малцина посмяха да пристъпят напред. Те видяха във него светлината и топлото. И сушаха след бур...
  • ПИСМО #1
    „Искам когато четеш това писмо, да знаеш, че си спала на рамото ми, че си се събуждала до мен, че си пила сутрешното си кафе с мен и че прод...