неделя, 16 октомври 2016 г.

ЗАБРАВЕНО

Мисля, че вече съм те проумяла, разбрала, преживяла, надживяла и забравила.
В мигове на еуфорична самоувереност си казвам, че даже не те е имало.
Че всичкото просто си го бях измислила,а ти просто се беше подчинил на измислицата ми.
Но в чужда измислица невинаги е комфортно.
Затова бягаме от такива места.
Всичко е ясно и логично. Вече съм голяма и мога да се справям с истината.

Ето, дори тази сутрин първата ми мисъл пак беше,
че съм те проумяла, разбрала, преживяла и надживяла.
И забравила.


ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Надя Костова
-

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)

Представена публикация

Въпреки, че първият ден от Новата година е просто следващият ден от календара, ние сме го натоварили с важната задача рязко да разграничи дв...

  • НЯМАХ СЕЗОНИ
    Нямах стъпки по пясъка с теб,  н ито сол по целувките. Нито сняг до колене, през който ти да ме водиш, Нито снежни цветя по наш прозорец...
  • ПЕРО ПО ПЕРО
    Вътре в мен има огън – негасим, непокорен. И малцина посмяха да пристъпят напред. Те видяха във него светлината и топлото. И сушаха след бур...
  • ПИСМО #1
    „Искам когато четеш това писмо, да знаеш, че си спала на рамото ми, че си се събуждала до мен, че си пила сутрешното си кафе с мен и че прод...