сряда, 12 октомври 2016 г.

РАЗЛЮЛЯ СЕ ПОД ТЕБ ТРОТОАРЪТ



Разлюля се под теб тротоарът, 
по който вървеше на тръгване.
Сякаш стълба въжена стара,
дето иска да се изтръгне
от стъпките ти безнадеждни
и да се скъса завинаги.
Оттогава след тебе гледам.  
няма бъдеще, няма и минало -
само място самотно, където
преди няколкостотин години
още имаше наша пътека,
но по нея ти си замина.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Надя Костова

Снимка: Франциска Димитрова
-

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)

Представена публикация

Въпреки, че първият ден от Новата година е просто следващият ден от календара, ние сме го натоварили с важната задача рязко да разграничи дв...

  • НЯМАХ СЕЗОНИ
    Нямах стъпки по пясъка с теб,  н ито сол по целувките. Нито сняг до колене, през който ти да ме водиш, Нито снежни цветя по наш прозорец...
  • ПЕРО ПО ПЕРО
    Вътре в мен има огън – негасим, непокорен. И малцина посмяха да пристъпят напред. Те видяха във него светлината и топлото. И сушаха след бур...
  • ПИСМО #1
    „Искам когато четеш това писмо, да знаеш, че си спала на рамото ми, че си се събуждала до мен, че си пила сутрешното си кафе с мен и че прод...