Край себе си бях дълго трупала
сегашни неща за бъдещето - все неотложни,
усмивки - защитни или воюващи - но хубави,
победи и загуби - дребни. За спомен.
И само една любов – троха, ако се загубя.
Веднъж - и аз не знам как е възможно -
се погледнах отвън. Обаче ме нямаше.
Вкопчих се в любовта - огромна по спомени.
Да ме вдигне - да надникна отгоре. И паднах.
Натроших се, но някак успях да стана.
С нокти срутих стените. Разчистих. Намерих се.
Дълго събирах и подреждах останките.
И сега за из път имам само себе си.
усмивки - защитни или воюващи - но хубави,
победи и загуби - дребни. За спомен.
И само една любов – троха, ако се загубя.
Веднъж - и аз не знам как е възможно -
се погледнах отвън. Обаче ме нямаше.
Вкопчих се в любовта - огромна по спомени.
Да ме вдигне - да надникна отгоре. И паднах.
Натроших се, но някак успях да стана.
С нокти срутих стените. Разчистих. Намерих се.
Дълго събирах и подреждах останките.
И сега за из път имам само себе си.
ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Надя Костова
Няма коментари:
Публикуване на коментар