четвъртък, 20 октомври 2016 г.

ЗА УСМИВКИТЕ

На снимките съм усмихната,
защото когато не можеше
дори да помръдне лицето ми,
светът ме изхвърли от себе си.
Това е - светът ни дресира -
понякога много безмилостно,
понякога малко насилствено.

Научих се да се усмихвам.
Понякога - даже наистина.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Надя Костова
-

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)

Представена публикация

Въпреки, че първият ден от Новата година е просто следващият ден от календара, ние сме го натоварили с важната задача рязко да разграничи дв...

  • НЯМАХ СЕЗОНИ
    Нямах стъпки по пясъка с теб,  н ито сол по целувките. Нито сняг до колене, през който ти да ме водиш, Нито снежни цветя по наш прозорец...
  • ПЕРО ПО ПЕРО
    Вътре в мен има огън – негасим, непокорен. И малцина посмяха да пристъпят напред. Те видяха във него светлината и топлото. И сушаха след бур...
  • ПИСМО #1
    „Искам когато четеш това писмо, да знаеш, че си спала на рамото ми, че си се събуждала до мен, че си пила сутрешното си кафе с мен и че прод...